Долината на тракийските владетели – Казанлъшката котловина. Тук на малка площ са разположени много необикновени тракийски монументи. Гробници уникални и неповторими, без аналог. Голяма част от тези гробници не са социализирани и много трудно могат да бъдат посетени, но е редно да се знае повече за тях и да се популяризират.
Гробница Хелвеция е една от тези гробници, която наскоро имах рядкото щастие да посетя. Намира се в некропола „Шушманец“, състоящ се от 5 могили, като в 3 от тях има гробници. Намира се до гр. Шипка в непосредствена близост на подбалканския път, има табела упътваща мястото. Гробница „Шушманец“ е социализирана и може да я посетите, така че заповядайте. След това може да се примолите на гидовете да отворят и гробница „Хелвеция“ за Вас. Те ако нямат много работа, понеже не са длъжни, но биха могли да Ви разведат. Трябва да сте мили иначе не става.
Гробницата е открита от Георги Китов в сътрудничество с швейцарска фондация „Хелвеция“ през 1996 г. от там идва и името ù. Това е един от най-неразгаданите и мистични тракийски храмове, който някога са откривани. И при него не важи правилото, който е видял една тракийска гробница е видял всичките. Въпреки, че са в един некропол заедно с Шушманец, те са съвършено различни по план и пространствено решение. Предполагам, че с гробница „Грифоните“ от същия некропол е така, но това ще се провери допълнително.
Гробница „Хелвеция“ е построена върху площадка, получена след отнемане на част на предварително подготвен за целта могилен насип. Входът, като всяка една уважаваща себе си гробница е насочен на юг. Коридорът е много широк и дълъг, подът е с глинена замазка, разкрит до геологическия си пласт от този период. Тази част от гробницата се нарича дромус, по български може да си го речем друм или път. Що се пъним с всички тия чужди думи при условие, за част от тях има български вариант, някой друг да обясни. Та тази част от гробницата, символизира житейския, земния път, който извървява човек към отвъдното, направен груб неугледен като самия живот. Границата между живота и смъртта представлява портата на гробницата, през нея душата починали преминава в отвъдното. Следва гробна камера, в тази част на гробницата всичко е красиво, изящно и симетрично, той се поставя всичко необходимо за задгробния живот на починалия. Портата е толкова важна в погребалните ритуали, че на някой места се наблюдава поставяне на портата и след това построяване на храма около нея. За траките истинският живот започва там в отвъдното, затова посрещат всяка смърт с охота и изпращат мъртвите си с песни, танци и пиршества. Дали не е останало малко от това и до днес, а?
В гробница „Хелвеция“ предверието и правоъгълната камера на гробницата са с еднакво сечение, имат отвесни стени, които са оформени като дъга пресечена от тавана. Пода е с доста голям нехарактерен наклон на юг и с естествени вдлъбнатини. Границата между предверието и погребалната камера е оформена от невисок праг с два вдълбани улея, поставени не случайно там. Хубавото тук е, че всичко е запазе
но така, както е открито. По стените на входа се наблюдават петна, озадачили археолозите открили гробница „Хелвеция“. Тяхното любопитство ги е накарало да направят химичен анализ, като показал, че мистериозните петна всъщност са конска кръв. Това навежда на мисълта, че предверието се е използвало и за олтар, място където са се извършвали жертвоприношения. Убива ли са коне, кръвта е пръскала навсякъде, после през оформените улей в прага кръвта е изтичала в предверието. От образувалите се различни фигури жреците на храма са пророкували. Абе ляла се е доста кръв. Това се открива за път в тракийска гробница и има голямо значение за решаването на някои от загадките забулили тайнствените обичай на траките. Подобни догадки за използването на различни улеи и канали за различни обреди се изказват и при ползването на тракийското светилище „Бегликташ“. Чувал съм за подобни неща и при друго голямо тракийско светилище „Белинташ“. Въпреки, че може да се направи паралел в използваните мистични практики, все пак има елемент на догадки.
Формата на входа на могилата е изработен, както се изрази нашият гид, стилизирана женска вагина (щото ако беше стилизирана мъжка такава, щеше да изтрепем рибата), символ на женското начало – утробата. От тук идват и предположения, че най-вероятно става дума за храм, който е посветен на богинята майка. Може би са се изпълнявали ритуали по символично оплождане на утробата, земята – женското начало от слънчевия лъч – мъжкото начало, по време на лятното слънцестоене.
Стените на храма са покрити с дебела варова мазилка, върху, която с дълбоки врязани линии са имитирани контурите на каменни блокове. Самата мазилка е много интересна, тя е като на другата гробница от некропола „Шушманец“, трипластова, хоросан, мраморен прах и най-отгоре е восък за импрегнация. За тези мазилки се твърди, че са измислени в Рим през II в. пр. Хр. Не че се хваля, но тези гробници се датират сравнително достоверно към V-IV в. пр. Х., та който е в грешка да се отравя. На места, където мазилката е нарушена се наблюдават многоцветни стени, което според проучвалите гробница „Хелвеция“ индикира за няколко периода на ползване, до като се стигне до момента, в който тук е извършен ритуал към обожествяване на владетел и след това ритуално е засипана. Подобно многогодишно използване на даден храм и след това ползването му за мавзолей е широко разпространен.
Друго уникално за гробница „Хелвеция“ са вратите, те са единствените известни до сега запазени цели. Ясно се виждат оригиналните панти залети с олово за закрепване и лесно отваряне. По вратите си личат следи от боя. Източната врата е била оцветена в червено, западната в черно. Георги Китов протривателя на гробница „Хелвеция“ споделя своите наблюдения, че оцветяване по подобен начин се наблюдава и в гробница Оструша, същото оцветяване по купола на гробницата в Александрово, като – както и в Хелвеция, червения цвят е от изток, черният от запад. По силата на подобна идея мраморните врати в Голямата Косматка имат червени и черни ленти по перифериите. В тракийската религиозна практика цветовете имат ясно определена символика. Многократното разполагане на червения цвят на изток предполага тълкуването му като свързване със светлината, изгрева, раждането, началото на живота за разлика от черното знак за залез, мрак, край на живота, смърт. Червеното – черното слънце. Сабазий – Згрей.
Човек се ражда, живее и умира.
Както се казва в древните извори, тракийските жреци изпълняват своите ритуали, при затворени врати, скрити от погледите на простосмъртните, като пият червено вино и луди билета след, което изпадат в транс в преследване на видения и пророкуване. И явно наистина са се затваряли, доказателство може да послужи любопитно откритие в гробница „Хелвеция“, на вратата от вътрешната страна има резе служещо за заключване. В даден момент или при някакви обстоятелства, на простосмъртните или така наречения в днешно време обслужващ персонал, се е налагало да отвори залостените врати. Може вътре жреците да не са били в състояние да отворят, затова е предвиден отвор през, който най-вероятно е минавало въженце. С дърпането на въжето, резето е падало залостило вратата и е можело да се извадят, тези който са вътре.
В рамките на храма е открито повредено крило на вратата, най-вероятно това е първоначалната врата и по някое време след многогодишна употреба врата е дефектирала и се е наложело нейната смяна. Да не загуби храма от своята свещеност вратата е заровена на територията на святото място, впрочем така се прави и днес.
Стените във вътрешността на храма, продължават да са в същата полускатна форма, но дъгите на ската да имат разлика, дясната е правилна, а лявата е изкривена. Това не се дължи на грешка, защото при разглеждане на насрещната страна се вижда, че имаме подобно, но огледално разположение на ската. Траките изглежда са имали освен познания по астрономия и невероятни понятия по анатомия на човешкото тяло, защото експерти твърдят, че женската утроба е усукана по този начин, един компенсаторен механизъм, който се развива когато плода започне да се уголемява, за да отвори достатъчно място. Това е друго доказателство, че най вероятно става дума за храм посветен на богинята майка.
Погребалното ложе е изградено от множество камъни замазани с мазилка. В средата му има голяма празна дупка, вероятно резултат от проверка на съдържанието под мазилката. Имало е погребални дарове , но те са ограбени още в миналото, археолозите намират само остатъци от сребърна огърлица, фибула. До погребалното ложе, което впрочем има и каменна възглавница за двама души, се намира каменен къс, предполага се, че е ритуална маса. Тъй като жреците са извършвали лечителски дейности, има предположения, че може да е болнично легло. От другата страна има два камъка, може би от друга бракувана врата. Някой прави по смели предположения, ако наистина става дума за храм на богинята майка, може да са служели за място за израждане. Възможно е точно тук да са се израждали децата на тракийските владетели. Може и да не е така, ама пак е яко.
Друго свидетелство, че е имало царско обожествяване в този храм преди да се спре да се използва завинаги е открития в предверието принесен в жертва кон, открит в пълен анатомичен ред. Конят неизменна част от ритуала по обожествяване, той е съпровождал душата на мъртвия владетел до отвъдното. Друг кон е положен пред челото на източната стена на коридора. Единият е без инвентар, при другия амуницията е представена символично от една апликация със стилизирани изображения на животни. Тази апликация може да се види в Националния Исторически Музей в София.
Всичко видяно е доста интересно и впечатляващо. Голяма част от заключенията са предположение, защото траките са умеели да пазят своите тайни. Знанията са предавани устно за по голяма сигурност, въпреки че се водят безписмен народ аз мисля, че това или не е вярно, т.е. са имали писменост или не писането да е бил съзнателен избор, а не липса на възможност. Няма известни данни за технологиите и начина на обработване ползвани от траките. И в момента не се знае точната технология използвана за обработка на камъка. Има предположение, че са използвали повърхностно разтопяване, размекване на камъните, след което са ги обработвали в тези съвършени форми, позволяващи зидане без хоросан. Смисъла във всеки аспект в тракийската култура е много трудно разгадаем.
За съжаление гробница „Хелвеция“ не е социализирана и е много трудно да бъде посетена, въпреки, че не е невъзможно. Пробвайте, заслужава си.
Източници:
[1]. Тракийски могилни храмове д-р Георги Китов, Проблеми и изследвания на тракийската култура, Издателство „Ирита“, Казанлък 2006
[2]. http://traciantombs.blogspot.com/2013/07/mogila-helvetia.html
[3]. https://georgige.wordpress.com/Шушманец/
georgige 