RSS

Museum of Modern Art – Старо Железаре

Здравейте, предполагам, че повечето от вас вече имат представа от тази как да кажа забележителност или поне интересно място, все пак ще си позволя да го представя, все пак добрите неща не трябва да бъдат пропускани.

Това е изкуство представено на открито, по стените и дуварите на едно обикновено село. Толкова е толкова яко, че на човек му се иска да го е измислил и направил самият той. Изкуството е навсякъде и никога не е късно човек да разшири кръгозора си, да се запознае с нещо ново, да успее да обучи сетивата си, за да могат те по лесно да наситят душата му да и предадат смисъл на жалкото му съществуване.

Винаги съм си мислил, че нещата не стават само и единствено с и за пари. Да парите се нещо много важно и основно, но движещата сила на всеки един проект това са идеите, желанието, уменията, креативността, ценностната система и още ред други фактори, които ни правят това което сме.

Пожелавам на всички вас не само през новата година и през всички следващи години, да успеете да напълните живота си и живота на вашите близки със съдържание, както това са направили хората от с. Старо Железаре.

Ако минавате наблизо с идея да се окъпете в Хисаря или искате да спазарите овца от околността за скъп семеен празник, заповядайте да посетите с. Старо Железаре, за да видите неща, който не могат да се видят дори в галерия.

   

П.П. В околността има друг много интересен обект или поне е бил много интересен. Не навсякъде може да се види менхир, като за него почни нищо не е известно, кога е постороен, за какво е ползван, кога и защо е затрупан под могилен насип. Много се колебах дали да го споменавам, защото в момента този уникален обект представлява жалка картинка. За сравнение съм добавил снимка от уикипедия, как е изглеждал мегалита при откриването си или много скоро след това.

Източник: Уикипедия

Източник: Уикипедия

Реклами
 
Вашият коментар

Posted by в 13 януари, 2019 in Пътуване

 

Етикети: , , ,

Храм-кладенец с. Гърло, пантеон Гургулят, извор Желязна вода

Мина доста време докато напиша нещо за тази забележителност и не защото вече не я харесвам, а просто е много трудно да облечеш собствените си емоции с думи, да предадеш това, което изпитваш. Нещата стават все по клиширани, по малко специални и откровено слаби. И това ще свърши някой ден, но не сега. Сега продължаваме да се влачим…

Пролет е, годината не е тази, слънцето взима надмощие и пробива облаците. Зимата лека по лека отстъпва. И след като слънцето вече пече достатъчно силно или както казваше една учителка по български език, че слънцето не пече, то грее, а фурната пече и Вие не сте Ботев, за да си позволите да се изразявате по този начин. Та слънцето пролетно грее, а не пече граматически грешно. Време идеално да се захванете, да речем с културен туризъм или с не толкова претенциозното разходка из природата. Тъй като всички сме от София, което естествено се подразбира, Ви предлагам една невероятна забележителност на красиво място, намираща се наблизо. Забележителност, която ще Ви накара да имате повече въпроси, на които конвенционалната науката няма налични отговори. Тази забележителност се намира се в много живописен и вече по запустял край на България – пернишкия. Разходката може да бъде комбинирана с други забележителности в околността. Но това, което ще ни накара да излезем от вкъщи, да запалим колата и да не идем на кафе е, нейното име е, така наречения Храм-паметник при село Гърло – още една брънка от неизброимото културно наследство на нашите предци. Обекта не е толкова известен, обвит е в неяснота, едно от местата, за които колкото и информация да намери човек нещата си остават неясни.

Храм-кладенецът се намира на един планински склон до язовира Красава. Маркировка да стигнете до мястото почти няма, но тя не е необходима. Това което трябва да направите е след като стигнете до с. Гърло да продължите към махала Старо Гърло, едно наистина приятно, спокойно и закътано място. Точно на входа на махалата има уширение, където можете да оставите колата си. Нататък продължавате по чакълен път, няма гаранция, че е проходим ако решите все пак да пробвате възможностите на колата си. Пътят преминава през нещо интересно, старо гробище обявено за паметник на културата. Ако Ви харесват такива неща ще с позволя да ви препоръчам да посетите с. Замфир, Ломско, тамошното гробище е нещо невероятно, което не съм виждал на друго място. Без значение дали сте разгледали пътят продължава все натам, все натам. Като стигнете до язовир Красава трябва да се премине директно по язовирната стена, през преливниците на язовира, към отсрещния хълм.

Не трябва да забравяте да си правите селфита за фейса, не за друго, а да предизвикате завист в приятелите си колко интензивен начин на живот водите. Остава още малко и сте там, хващате пътеката, все нагоре, няма какво да се обърка. Не се притеснявайте да преминавате през огради, да газете треви и да катерите склонове 🙂 тука е така.

След цялата тази плява, трябва да сте стигнали до една невероятна забележителност. Първото нещо, което прави впечатление е лошото състояние на обекта, но това не намалява неговата стойност. Мястото може да се подмине съвсем спокойно, изгорялата сграда е вашата цел. която по ирония на съдбата е построена да го предпазва. На обекта по стара туристическа традиция липсва табела с каквото и да е описание. Светилището представлява отвор в земята с оформена площадка по средата му. До площадката се стига по стълбищен коридор, който прави завой на 90˚, но както се оказа в последствие, това е направено при последното възстановяване на тази забележителност, ей така за разкош. Оригиналния коридор е бил напълно прав и с изглед на юг, това е доста познато и характерно от други забележителности. Стълбището ни отвежда в сводеста зала с отвор напомнящ кладенец, с дълбочина поне 2-3 метра (или това, което се вижда в наши дни е толкова). Стените преминават плавно в таван, всичко е изградено от редени камъни без хоросан. Центъра на тавана завършва с отвор малко по-голям от отвора на кладенеца, през който и днес може да се наблюдава небето. Отвора на тавана се намира на нивото на земята, като не мисля, че това е плод на случайност.  Не съм казвал, но пак да повторя, всичко е направено от редени камъни без ползването на хоросан и изглежда, като направено ей така на шега, но не е. Един от многото факти, който втрещяват е, че предполагаемата датировка ни изпраща някъде към XII-X в.пр.н.е., което както и да го погледнеш са си повече от 3000 години, а става дума за редени камъни. Това е единствения подобен храм по нашите земи и на балканския полуостров. Аналогични такива могат да се срещнат в близкия и среден изток, както и на остров Сардиния, все места не толкова географско близки до пернишкия край.

Интересна част от съоръжението представлява входа за залата, много приличащ на тези от тракийските гробници. Предполага се, че дизайна на целия коридор стените и свода е с някаква цел, най вероятно позволяващ за изпъняването на специфични ритуали. За съжаление, какви точно няма да разберем. От кого, също е неясно. Защо, пак е само догадка. Коридорът (преди промяната), арката и самият кладенец се намират на една линия, което навежда на мисълта, че е възможно, търсения ефект да бъде познатия ни от други антични светилища, преминаването на светлинен лъч през определено време на годината и попадането му на предварително избрано свещено място олтар, но и това са само предположение.

Мястото е завладяващо, отделете си време да го посетите, заслужава си.

Изработката на светилището показва много добра инженерна подготовка и познаване на строителните принципи, тук камъните се застъпват и притискан един към друг и не им позволява да паднат. Спори се дали това не е най-старото известено съоръжение построено по този принцип, нещо трудно доказуемо. Като архитектура на построяване храмът-кладенец при село Гърло го определят към микенските строителни традиции. Куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.

Друга интерпретация на култовия комплекс е като култово съоръжение – кладенец, израз на преклонение към подпочвените води. Което пак е странно, защото какво преклонение, какви подпочвени води в този богат на водни ресурси регион, не е хич ясно. Аз може и да не съм прав, но определено мястото има потенциал и трябва много добре да се проучи, за да може да се твърди нещо със сигурност.

Като например, че храм кладенецът е единствената запазена част от съществувалия наоколо цял комплекс. Според месни свидетелства, на склона до кладенеца е съществувало каменно корито, изградено от камъни и наподобявало долмен. Сега все още могат да се видят еднакви по размер камъни, разпръснати в околността, но за съжаление не може да се каже дали са ползвани в някаква постройка въобще или са останки от проучването на местността. Друго интересно и непроверимо нещо е, че на скалния масив над кладенеца е имало рисунки. Неща все изгубени вече за историята.

Сега да кажем какво е установило археологическото проучване, според световната мрежа де – открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, по който мястото е датирано към ХIV в. пр. Хр. Според едно от предположенията, че обектът е светилище на културата „нураги“, която е намерила разпространение и по нашите земи, тя и се свързва с шумерския бог Енки, най-старият градеж на Балканският полуостров – по-стар дори от първите долмени по нашите земи.

Ако не си е проличало, доста скептично съм настроен към теориите за шумерски богове на водата, тайнствени култури и светилища много по-стари от всичко известно досега. Всичко това не прави обекта по малко уникален и интересен. Ако искаме да се приближим до истината цялата околност трябва да се проучи подробно.

Нещо, което може да се твърди за мястото от всеки, който го е видял е, че няма как да е тракийска  гробница.

Има теория, че малобройно чуждо население се е заселило в този регион и е донесъл своите вярвания и традиции. От където и да го погледнеш, това най-вероятно са били икономически имигранти търсещи по добър живот по нашите земи. Как само се обръщат нещата. И всъщност, какво се оказва, че не е страшно да асоциираш различни хора към собствената си цивилизация, взаимното културно проникване те прави по богат.

Фактът, че това култово съоръжение съществува и е почти изцяло запазено го прави уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.

 

 

Тъй, тъй сте затънали дълбоко в софийската провинция :-), от тук без особени трудности може да посетите още един паметник – Пантеонът на Майка България (Гургулят). Попаднах на това място напълно случайно и то не в нета, а директно на място. Може би, затова то остави в мен толкова запомнящ се спомен. Пресечена пирамида, доминираща в околния пейзаж, скулптура на жена, за която няма покой. Всичко това се случи на 6 септември, велико съвпадение, как да не повярваш в дядо Коледа и великденския пълнен заек.

Пантеонът на Майка България е паметник на падналите български войни във войната последвала съединението. Тук на 7 ноември 1885 г. – при отбранително сражение българите побеждават числено превъзхождащата ги сръбска войска в щикова атака. Не е като да стреляш с дрон през компютъра от вкъщи, малко по различно е. В боя вземат участие местни жители, включително и жени. На мястото на пантеона първо е била черква, като след 1944 г. е оставена на разруха.

Тук всяка година българската пехота официално чества своя празник.

Да се знае – под паметника върху братската могила лежат костите на български, но и на сръбски войници.

Паметникът е много впечатляващ и си заслужава да бъден посетен. Един не толкова известена в днешно време забележителност, построена в чест на бележити събития от нашата по нова история.

За всички на, които не им е достатъчно, друго интересно място наблизо е минерален извор „Желязна вода“. Нищо на света не може да Ви подготви за вкусът на тази специална минерална вода. Изворът се намита в гр. Брезник и всеки, който минава наблизо да мине да види какво чудо е :-).

Това, което е специално в този извор е наличието на железни йони, полезни за лечение и профилактика при анемии, при стомашно-чревни и чернодробни заболявания, има противовъзпалително действие върху кожата. Водата е толкова силна, че не трябва да се предозира, като с бозата. Хубаво е да се пие прясна.

Източници:

  1. Гърленски храм-кладенец
  2. Пантеон Майка България (Гургулят)
  3. Извор ‘Желязна вода’
 
Вашият коментар

Posted by в 11 октомври, 2018 in Пътуване

 

Етикети: , , ,

Долмен Нaчoви Чаири – с.Хлябово

Долмените около с. Хлябово – последни спомени от нашето далечно минало

Като чуете с. Хлябово какво се сещате? Ако случайно не сте от този край, най-вероятно нищо? Въпреки, че не е известна тукашната околност крие много хубавини – уникални и неподправени забележителности. Изобщо Целия регион на Сакар планина има много недооценени и непроучени забележителности, идеални за хора, който искат да избегнат големите навалици срещащи се при по масовите обекти.

Като стане дума за траки, гробници и светилища, веднага се появяват куп неясни думи. Като например:

Мегалит – думата идва от гръцки и значи голям камък, но защо се ползват гръцки думи за придаването на по голяма тежест не ми е известно. Като чуете мегалит, трябва да си представяте необработени или грубо обработени каменни късове, много често с внушителни размери, ползвани за изграждане на окултни съоръжения и монументи, без никакво слепващо вещество (напр. хоросан). В повечето случай, за да се намери някаква видима логика в подреждането, човек трябва да е надарен с доста развито въображение, което не е присъщо на всеки. Появата на мегалитно строителство датира от края на неолита, което ще рече доста отдавна, няколко хилядолетия пр. Хр. Мегалити се срещат на много места включително и в нашата мила татковина  (много интересно е как сме свързали татко и вино в една дума) :-).

И гледайте сега какво става, има три типа мегалити: долмени, менхири и кромлехи.

Долмените – най-вероятно представляват гробници с една или повече камери. В най-простия случай представляват две забити в земята плочи, върху които лежи трета. По-сложните долмени имат и предна и задна плоча.

Менхирите – са изправени, издължени като колони каменни късове.

Кромлехите – са менхири, подредени в кръгове.

Много камъни, много нещо. Също така се вярва, че мегалитните съоръжения притежават изцелителна и магична сила. Като всяко нещо, в което е забъркана вярата и това няма нужда от никакви доказателства, за да си вярват хората.

Траките доста са харесали местността около с. Хлябово тук буквално бъка от техните паметници и всякакъв вид. Тукашните мегалитни съоръжения са едни от най-запазените по нашите земи, за част от тях се предполага, че са връстници на небезизвестния Стоунхендж. Каква е причината толкова много антични паметници, да са разположени тук, не е ясно. И общо взето има повече неща, които не са ясни от колкото ясни. И за мое огромно съжаление едно изречение се среща навсякъде, където и да потърсиш информация по въпроса „Все още не са провеждани задълбочени исторически и археологически проучвания“. И така…

Долмен „Начови Чаири“

Лично аз успях да посетя долмена разположен в местността Начови чаири (Голем рът), както и няколко каменни струпвания без да разбера дали имат историческа стойност, но гледката от там определено си заслужаваше. По време на нашата разходка не срещнахме, нито един турист и почти никакви хора като цяло.

Долменът в местността Начови чаири се намира съвсем до пътя с. Хлябово – с. Българска поляна, отбелязан е с табела и е изградена алея до него, йеее. Обекта е датиран косвено по тктитите находките в него около 1100 г. Пр. Хр., което както и да го погледнеш си е отдавна. Долменът представлява оградено пространство с значителни размери, като е изграден от цели каменни блокове. За свързване не е ползван никакво слепващо вещество, а специални жлебове издялани в самия камък. Камъкът използван за вход е с петоъгълна форма с издълбан в него кръгъл отвор. Блоковете са толкова добре поставени, че след толкова години, те все още са на местата си. Уникалното тук е, че до този долмен има долепен втори, в който са открити запазени останки от човешко погребение, което се среща изключително рядко. Учените предполагат, че долменът е имал още орнаменти или в близост е съществувал друг долмен, тъй като са намерени множество добре обработени каменни остатъци. Може, също така да е извършено и някакво ритуално разрушаване, което е много характерно за траките и техните погребални ритуали. Предполага се, че самото мястото е ползвано за извършването на ритуали, а не само като гробница. Долменът е бил засипан с могилен насип след като е престанал да бъде използван.

Долменните погребения представлява една брънка от развитието на погребалните практики на предците ни. От предшестващите ги погребения в естествени ниши, хълмове и пещери, до последвалите ги изработени изцяло от човек тракийски гробници и могили, пълни със символика, преследващи естествения си първообраз. Всичко това е направено в търсене на единението с природата и вселената.

Това не е всичко, в околността има още поне шест много добре запазени долмена и различни видове каманяци очакващи да ги откриете.

Качвам карта на землището на с. Хлябово, която съм я взел от Wikipedia, за да можете да се ориентирате как са разположени тези антични забележителности.

  • По един долмен има в местностите Гайдаров долап и Славова кория, и по два в местностите Евджика и Бялата трева.
  • В местността Бялата трева се намира Царският долмен, който е и най-запазеният долмен в Югоизточна Европа.
  • Изкуствено мегалитно съоражение има в местност Юрушки камъни (с височина 2,2 m, широчина 2,1 m и дължина 3,2 m) – археологически непроучено.
  • Скално-изсеченият обект Квачката в местността Калинкин камък – Предназначението на този добре запазен паметник е неясно.
  • Могилен некропол – . Запазени са три могили, а останалите са разрушени.
  • Западно от този некропол в местността Мастиеви могили на невисок рът е разположен друг могилен некропол, където добре са запазени две могили с насип от ломен камък и височина до 1,5 m. В тази местност е съществувал долмен, който е бил разрушен. Всичко това е непроучено.

И в крайна сметка, защо да го посетите това място. Причината е проста, мястото е уникално и старо, един почти вече изгубен свят. Другата възможна причинна е, че при първото проучване на тези земи около освобождението са преброени около 100 долмена, докато в момента, добре запазени долмени, който стават за посещение са 7 и ако посетите някой от тях сега, след време ще може да се хвалите на вашите наследници с думите ‘едно време каква долмени имаше по тези зами, какво знаете вие нищо’ и ще бъдете напълно прав.

П.П. Опитахме се да стигнем и до Тракийско скално светилище „Каменна могила“, но не съм обеден, че успяхме. Разходката си заслужаваше въпреки неуспеха. В крайна сметка нали всичко е суета 🙂 Ето малко снимки от тогавашната ни суета.

Още няколко неща тъдява, който ми направиха страхотно впечатление:

  • Скална църква с. Михалич датирана от X в. с оформление, наподобяващо вътрешността на граден храм, като в този случай всичко е издялано в скала и се намира под земята. Входа със стълбището е уникално, сякаш не влизаш в храм, а в подземното царство на Танатос. Забелязват рисунки по стените и тавана. Впечатляващо е!

  • В околността можете да посетите и Устремския манастир основан някъде по времето на Втората българска държава, заедно с намиращия се наблизо скален манастир ползван по времето на Византия VIII-IXв.

  • Отбранителна линия Крали Марко или каквото е останало от нея.

  • Тракийска резиденция от времето на Александър Велики до с.Княжево.

  • Крепост Букелон с. Маточина

 

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B8%D1%80%D0%B8
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82

 
Вашият коментар

Posted by в 15 март, 2018 in Пътуване

 

Етикети: , , , , , ,

Kрепост Букелон и още местни изненади

Региона Станджа-Сакара близкия югоизток на нашата държава. Един регион намиращ в страни от големи туристически маршрути, който остава не много познат. Поради тази причина искам да Ви покажа няколко няколко забележителности, които ми направиха голямо впечатление. Това е за всички, който искат спокойна разходка, на уникални места, в страни от големите туристически дестинации и многото туристи, заповядайте.

Като един истински българин мисля да почна от най-хубавото и впечатляващото, за да имам възможност за прогресивна.

Букелон е малка крепост, но с голяма документирана история свързана с минало по нашите земи.

Крепостта се намира намира на граница ни с Турция, източно от Свиленград, разположена е на хълм до с. Маточина. Предполага се, че в тази местност е убит от готите римският император Валент. Пак тук е затворен император Балдуин Фландърски след пленяването му в битката при Одрин, тъй като бил голям отворко. В тази битка освен пленяването на императора сме погубили и цвета на западната разхайтена младеж, момент, който не е забравен и реванширан многократно. Та изводите са важни, ако сте император не е добре да наминавате насам, има вероятност мястото да не Ви донесе късмет.

За да не се плашат заинтересованите, да се знае, с кола може да се стигне до самия вход на крепостта. Да не се отплеснете, че границата е много близо, няколкостотин метра и сте минали от другия бряг. Ако ви набележат за сирийци иди после обяснявай, че си турист. При нашето посещение имаше слаб интерес от страна на туристи, но случихме на високи гости. Намина Божидар Димитров, който има желание мястото да се възстанови. Чакам с интерес какво може да излезе, защото нереализирания потенциал може да се забележи навсякъде около нас.

Да кажа нещо за пътя. Като цяло в по голямата си част е повече от приличен, след с. Радовец обаче положението става доста зле. Ако обичате колата си имайте предвид, че ще боли. Ама колко е хубава България а?. Крепост Букелон е използвана продължително време от античността през средновековието и по някое време от османско робство крепостта губи своето значение и бива изоставена. Едно от хубавите неща за това укрепление е, че не веднъж влиза в историческите извори и по този начин може много ясно да се свърже с минали събития. Разположенo на хълм освен, че предлага много впечатляваща гледка, погледнато отдалеч остава впечатлението, че е закачено между небето и земята. От тук се виждат се възвишенията на Сакар, Странджа, вижда се река Тунджа, както и чисто новата гранична ограда, която предполагам е още в гаранция.

Крепост Букелон е уникален обект и по още една причина, отбранителната кула е най-добре запазената по нашите земи от онова време, без да са провеждане сериозни реставрационни работи стените се простират на повече от 12 метра височина. Тя се ползва за източник на информация на отбранителната архитектура по нашите земи. До колкото ми е известно, кулата е използвана, като макет за възстановяването на едноименната Бълдуинова кула в Търново. Освен кулата целия хълм е бил ограден с крепостна стена. За съжаление нищо не може да се види вече, но да се надяваме, че археолозите могат да възстановят части от нея.

Достъпа до крепостта е свободен, т.е. няма вход, хел йе. Информация за обекта можете да получите от една поизбеляла табела или като по добър вариант да ползвате двамата вежливи дядовци стоящи на мегдана и посрещат новодошлите, като лични гости. И вместо да се опитат да Ви продадат ви подаряват растението Маточина на, което е кръстено селото.

И сега ще направим скок , както пишат големите, от общото към малкото и личното, в крайна сметка всичко има значение.

След като поразгледахме и бяхме готови да си ходим един от тези месни не назначени гидове, че се казваше Стефан, дядо Стефан, ни предложи, ако имаме интерес  да ни придружи до намиращ се наблизо скален манастир, което ни даде възможност да проведем разговор. Сбитично нещо такова беше.

– Как е дядо Стефчо? Има ли хора в това село? Много празни къщи видяхме?
– Останали сме 19 човека. 13 мъжки и 6 женски. Което ще рече ще мъжете доминираме тук. Смее се. На двама мъже по една жена се пада.
– А преди как е било?
– Преди беше друго. Бяхме 1000 човека, ей оная съборетина виждате ли я? Това беше хлебарницата, тя работеше на 3 смени, не може да изхрани хората, а и за заставата на границата печеше хляб. Ама мина време и нещата, както виждате се промениха.
– Няма май поминък тука? С какво се изхранвате?
– Ми със земеделие и животновъдство, как с какво. Ама не е това проблема. Тая граница ни умори нас.
– Как така? Проблем е било, че не можете да преминавате ли?
– Какво ти преминаване по онова време, а и не съм искал. Абе голям тормоз беше. Къде отиваш, имаш ли открит лист, какво ще правиш. И няколко километра преди границата още едни заграждения, все едно сме в ничия земя. Стъмни се и като заключат портала и чак на сутринта за работниците отключват и никой не може да мине, ни човек, ни линейка, ни катафалка, ни нищо. Както искаш така се оправяй. То хората строят граници да се вардят да не влезе някой, а тая при нас, кой да не излезе. Страшна работа ти казвам и не една ами две огради и нашето село по средата в нищото.
– Вашето село е последното и след това няма друго и границата.?
– Така, така. На времето имало едно село накъде 50 души, малко по встрани от нашето и по близо до границата ама не им се влизало в ТКЗС и затова се изселили, някъде към Шумен и оттогава ни сме се видели, ни сме се чули.
– Хлебарница няма, ами магазин имате ли?
– Е има как да няма. Ей в онази къща? Всеки вторник и петък от 9 до 11. И всичко си има има лимонада, вафли, мастика. Само хляба трябва да си го заявяваш и колкото си заявиш толкова, повече няма.
– Ми ако дойдат гости?
– Като дойдат си ги предупреждавам, ако искат да ядат да си носят. Сме е се. И добре, че е тая крепост идват някакви хора та да видим човек. Автобус има само 2 пъти в седмицата, ама добре, че не се е отказал и той, че съсипаха пътя със строежа на оградата по границата. И сега нямали да го оправят, те път за някакви ловни дружини няма ли да оправяли. Ние не сме ли хора бре. Ама нищо, то не остана.
– Ами лекар?
– Има ама в Свиленград ако издържиш до там издържиш. Че линейките не им се идва по нашия край.
– Поп?
– Има един на 10 села, ама вече не се разправяме с поп. Така си ги заравяме без ритуал, без поп, той човека вече умрял.
– Тая скална църква няма много за разглеждане?
– Няма. Ама така и така сте дошли. Казват, че е доста стара. Пак добре, че може да я видите, че доскоро тук запираха овце ама някой се оплакал и вече не запират.
– Ми то крепост, скална църква не може да не е имало наблизо някой стар град, кой ще я ползва тая църква?
– А имало е едно време. Ама нищо не е останало. Ей там в тая горичка, тям някъде трябва да е бил града. Там иманяри са копали да търсят злато, ама и те вече не идват насам.
– Ми църквата на селото? Заключена ли стой?
– А не е заключена, ще ви я покажа,  ама няма какво да се види. Дойдоха едни момчета да я ремонтират изкъртиха вътре мазилката и казаха, че свършили парите и си тръгнаха и така. Добре, че поне оправиха покрива, че досега да е паднала.
– Мерси дядо Стефчо, със здраве да останеш и много гости да посрещаш.
– И вие така. И да карате внимателно.

Така, горе долу мина нашия разговор с дядо Стефчо. Посетете и Вие с.Маточина с крепост Букелон и си поговорете с местните, ще чуете последни гласове на този край преди и те да станат история.

 

Както Ви обещах наоколо има забележителности от различен характер. Наблизо се намира с. Михалич и още една скална църква. Църквата е датирана от Xв. и вътрешното оформление е много хубаво, наподобява вътрешността на граден храм, но в този случай всичко е издялано в скала и не намира под земята. Входа със стълбището, сякаш не влизаш в храм, а в подземното царство на Танатос. Забелязват рисунки по стените и тавана. Впечатляващо е!

В околността можете да посетите и Устремския манастир основан някъде по времето на Втората българска държава, заедно с намиращия се наблизо скален манастир ползван по времето на Византия VIII-IXв.

Ямболският военно-исторически музей със световно уникалните си експонати.

Уникалните долмени до с. Хлябово (в околността са известни поне 75)

Отбранителна линия Крали Марко или каквото е останало от нея.

Тракийска резиденция от времето на Александър Велики до с.Княжево.

 
Вашият коментар

Posted by в 30 октомври, 2017 in Пътуване

 

Етикети: , ,

Тракийска владетелска резиденция с. Княжево

Изненада! Приятна изненада! Кой не ги обича? Човек с напредване на възрастта загубва свойството да бъде изненадван, вероятно опита си казва думата. Искам да споделя една приятна за мен изненада. Новооткрита забележителност в регион, който много малко от вас са намирали причина да посетят. Става дума за тракийски дом-резиденция намиращ се до с.Княжево тополовградско. Нещо подобно може да се наблюдава само на още две или три места в България. Обектът се намира далеч от основните пътни артерии и няма никакво обозначение, което да Ви насочи. Но за какво става въпрос? В местността Татар маша точно на изхода/входа на с. Княжево е открита нова забележителност, дом на тракийски владетел. Да си кажа честно полутахме се малко, но в крайна сметка открихме, че най-прекия път достъпен дори с кола е директно през стопанския двор.

_DSC4040_DSC4041

Историята започва преди няколко години, както най-често се случва, археолози идват на това мястото, за да проведат спасителни разкопки заради иманярски набези в близкия хълм. Там те се натъкват на част от каменен градеж, заради който всички предполагат, че се крие нова тракийска гробница, но вместо храм-гробница археолозите разкриват голям владетелски дом. В последствие е разкрит цял комплекс от сгради датирани някъде около 4 век. пр. Христа, време съвпадащо с времето на царуването на Александър Македонски. Централно място на хълма заема двореца на владетеля – масивна двуетажна каменна постройка изградена от големи дялани камъни без хоросан, напълно в традициите на тракийското строителство. Освен двореца, наоколо има основи на стопански постройки, на религиозна сграда, леярна… Животински остатъци и глинени съдове са разпръснати в цялата околност, свидетелство за богат и охолен живот. Значимостта на сградата се подчертава и от доста дебелжката отбранителна стена обграждаща цялото място, усилена допълнително с защитна кула/кули и дори ров. Нещата са били доста сериозни от всяка гледна точка. Непознат обект, сравнително голям и много интересен, заслужаващ да се посети.

Главната хипотеза за това място на учените е, че крепостта е построена от траките, след това попада под управлението на империята на Александър Македонски или по конкретно на местния управител Лезимах  или някой от неговите стратези. През този период последва преустройство, възстановяване и укрепване на резиденцията. От това време са и откритите артефакти с гръцкото влияние.

Местоположението на резиденцията не е избрано случайно, тя намира се до река Тунджа, която е от стратегическа важност за траките. По нея се извършва всякакъв вид търговия, кръвоносната система на тракийската цивилизация. Но какво обуславя толкова наличието на такъв укрепен владетелски дом, с такава представителна зала за посрещане на гости. Отговор на този въпрос ни дава търкалящата се наоколо метална шлака.Тя е толкова е много, че са я ползвали за засипване на улиците против разкалване. За извършването на рудодобив и обработка се изискват много умения и технология, които не се отдават на всеки особено в онези времена. Тук са открити и помещения, където се е топяла рудата и издълбани канали в пръста във формата на вана за излизане на стопилката. Не случайно археолозите се шегуват, че това е двореца на Железния крал – владеел е рудодобива и рудообработката.

След смъртта на Лизимах, местните траки, най-вероятно прогонват гърците от тук. Без силен управител, който да осигурява поръчки за продукцията им, местните рудари изпадат в криза, мястото става излишно и в последствие бива изоставено. Хълма и двореца се е ползвал в продължение на повече от 100 години и е виждал повече доста управители. Тук обаче се случва нещо, което отличава това място от много други. След като престава да бъде ползван двореца, той бива насипан с пръст. Такива могилни насипи са характерни на погребалните церемонии и показват голямо уважение и значение на сградата, каквато се наблюдава при храмовете и погребенията на владетелите. Всичко това символизира обожествяване на владетеля, при който местните траки са живеели най-добре и  засипвайки дома му като храм, не изглежда толкова странно. Толкова е яко, че всичко това може да послужи за сценарии на филм.

Тракийският владетелски дом е още една брънка от веригата, който ще ни свърже в разгадаването на древната тракийска култура. Посетете този обект преди да е станал прекалено комерсиален, който все пак е по добрия случай, от колкото да се превърне в тоалетна – съдбата на не една тракийска гробница. Мястото си заслужава.

Метална шлака

Археологически материал, чакащ допълнително проучване

Източници:

https://www.youtube.com/watch?v=BrV6ZQhdMZg
http://news.bnt.bg/bg/a/vorzhaval-li-se-e-aleksandr-veliki-ot-dneshniya-topolovgrad

 
Вашият коментар

Posted by в 12 октомври, 2017 in Пътуване

 

Етикети: , ,

Царска вила гр. Баня

Покрай всенародните вълнения за 80 годишнината на цар Симеон Сакскобурготски, реших да споделя една подходяща за случая забележителност свързана с българската царска династия. Нещо ново и различно, което всеки може да посети.

Царската вила в гр. Баня, Карловско е превърната в музей и е отворена за посещение от съвсем скоро, има няма половин година. Можете да стигнете до там като се отбиете от главния път Карлово – Пловдив, има подканяща табела с надпис отворено. Ако имате време, желание и бързи рефлекси спрете да разгледате. Няма да съжалявате.

Дворецът или по вярно е да се каже лятна вила на цар Борис III е построена през 1929г. с цел царят да се възползва от месната лековитата минерална вода, която е облекчавала ревматичните му болежки. След 1946г имота е национализиран и всичко свързано с предишното управление на България и царя е трябва да бъде забравено. Всичко това до падането на комунистическия режим в България когато двореца е върнат на преките наследници Симеон и Мария Луиза.

Целият имот, на площ от около 10 дка, е заобиколен от двуметров зид, в който се влиза през дъбови ковани порти. Вилата е двуетажна, без да е голяма с широк чардак с изглед към Стара планина. Дворът е превърнат в парк-ботаническа градина, за който най-добрите времена са отдавна отминали. Няма ги уникалните ботанически видове и живописната рекичка преминавала през двора. Имотът би трябвало да притежава и собствен малък минерален извор, който аз лично не можах да видя, може да не съм гледал много добре. Интересен е факта, че и къщата за прислугата е запазена, тя се е намирала извън двора в отделна постройка.

Архитектурния стил на вилата е ‘възрожденски‘, по настояване на самия Борис III. Тук, за разлика от царския дворец Врана, може да се разгледа и вътре. Срещу се символичен вход получавате прекрасна разходка с усмихнати гидове. На първия етаж са разположени фоайе преминаващо в трапезария, която заема по голямата част от етажа. На първия етаж е и работния кабинета на Цар Борис III, оставен така все едно царят е излязъл за разходка и ще се върне съвсем скоро. Бюрото, стола, мастилницата – всичко е автентично, само като си замисли човек, че тук се е водила кореспонденция със световни лидери и атмосферата става по особена. Целият етаж е изцяло в традиционна българска декорация допълнена с исторически лични артефакти, както от времето на Борис III, така и от времето на Симеон, когато беше премиер на нашата татковина. Наоколо можете да видите уникални вещи, като сватбени подаръци на цар Борис III и неговата благоверна съпруга царица Йоана.

В интернет е обявено, че вторият етаж не е отворен за посещение, но ние имахме късмет и ни разведоха. Там се намират спалните на царското семейство, всеки от наследниците е имал собствена стая. И тук по стените могат да се наблюдават произведения на изкуството, всяко кътче носи отпечатък от живелите там. Всяка от стаите разполага със собствена баня обзаведена по последна тогавашна мода с италиански теракота, вана огледала скринове и още и още. Да припомним пак годината на строеж е 1929г.

Хубавото на музея е неговата абсолютна автентичност и свързаност с българската история. Аз лично не съм бил на място, което човек може бъде толкова близко до царската династия. Една страхотна историческа ценност от нашето не толкова далечно минало. Препоръчвам да се посети.

 
Вашият коментар

Posted by в 15 септември, 2017 in Пътуване

 

Етикети: , , ,

Старата баня – с. Ягода

Имах възможността да посетя старата баня в с. Ягода – Старозагорско. Построена, ползвана и изоставена, сега вече крачи към забравата. Сградата е в стар стил и изглежда много  впечатляващо. Построена през 20-те години на 20 век от местен архитект с цел да улесни използването на лечебните минерални извори, с който е надарен региона. Банята днес е паметник на културата и ако съдим за културата ни по този паметник, нещата не са добре.

На чисто. Всички искаме да почнем на чисто. Без утежнения. Без история. Без ограниченията на миналото. И от къде по-добре да се започне на чисто от възстановяването на старата баня на с. Ягода и прилежащия парк.

 

 

 

 
 
%d блогъра харесват това: