Тракийска скална гробница Хамбар Кая и средновековна крепост Маласар, два сравнително близки един до друг обекта, които си приличат по това, че пътят до тях не е маркиран.
Ако решите все пак да посетите средновековна крепост Маласар може да тръгнете по необозначените пътеки започващи от кариерата за перлит до с. Воденичарско. Липсват каквито и да е табели, но за сметка на това има много изпопадали дървета и пътят е трудно да се следва. Разстоянието до крепостта не е голямо, но е трудно да се каже колко време ще ви отнеме, от половин час до колкото си искате.
Предвид размерите, крепостта всъщност най-вероятно е представлявала укрепление, което по някакъв начин е било част от укрепителната система в околността, защото от тук има пряка видимост с крепост Устра. От мястото не е останало почти нищо освен крепостните стени, като най-запазената част е точно до входа. Останките са символични, но красотата на забележителността идва от гледката, която се открива.
Други забележителности, които се намират в близост са Вятърния камък и Счупената планина, които имат толкова интересни имена, които трудно могат оправдаят интереса, който предизвикват. Не толкова близо се намира Ада тепе, което пък има интересна история, която си заслужава да се прочете, но нито има достъп но него, нито има какво да се види.
Втората забележителност от тази двойка е Тракийска скална гробница Хамбар Кая. Намира се между крепостите Маласар и Устра, имайте предвид, че маркера в Google е неточно поставен. Забележителността ще бъде награда само за тези, който не се отказват.
Двете гробниците са разположени близко една до друга и имат сходна форма. Представляват изравнено преддверие или площадка с вход към затворена ниша с ясно изразени жлебове за поставянето на камък или просто, за да наподобяват пещера. Ясно се забелязва как скалата е обработвана, докато получи желаната форма. Специални жлебове отвеждат водата в страни от съоръженията.
В интерес на истината наоколо не са откривани никакви артефакти или кости, които да помогнат за датирането на тази забележителност. Не може да се определи като тракийски или дори като гробници. Единственото безспорно е, че тези дупки в скалите не са естествени. Примери за подобни съоръжения има и на други места из Родопите, така, че най-вероятно са изработвани по определени правила и са били с важни след като е положено толкова усилие за изработването. Всичко друго е спекулации и предположения, за да могат и учените да намират покой в съня си.
Ако не обремените вашата разходка с големи очаквания, може да останете приятно изненадани от природната красота на този край и все пак ако успеете да намерите някоя от забележителностите това си е бонус.
georgige 