Като едно истинско чадо от южна България североизточната част от страната ми е тъмна Индия. Tози край, никога не ми е бил на път, затова се принудих да взема крути мерки т.е. да отделя няколко дни отпуск, пълен резервоар с бензин и пази се Добруджа идем от село…
Няма да Ви губя времето с всички си терзания, защото живота е единствен и неповторим и няма кой да ви върне безсмислено загубеното време, а ще Ви запозная с една не толкова известна, но интересна забележителност, а именно Крепченския манастир.
За него разбрахме от посещението ни в Ковачевкото кале, забележителност намираща се директно на главния път Попово – Бяла. Това е късно римска крепост с доста големи размери, в момента разкопани са 5 кули и свързващата ги стена, заедно със част от сградите вътре. Има информационен център и прилежащ музей с конферентна зала на 2 етаж ( на това място кебапчийница по щеше да върви, ама няма кой да им даде акъл). Обекта има входна такса от 1лв., които по думите на гида, част от посетителите отказват да плащат и предпочитат да ги инвестират в кафе от наличния кафе автомат.
Та за Крепчански манастир, какво му е толкова хубавото, че го хвалим толкова много.
Да започнем с това, че се предполага, че манастира е активно ползван по времето на цар Симеон в началото на 10-ти век. По това време е популярно оттеглянето на монаси в пущинаците в търсене на уединение, места спомагащи молитвената концентрация, мисловното и физическото въздържание. Манастирът се намира не далеч от тогавашната Българска столица Велики Преслав, което най-веротно определя и сравнително масовото му ползване.
Манастирският комплекс е разположен на три нива върху скалния скат, той е включвал килиите на монасите, манастирската църква и църква, която е служела за гробница. Всичко това е подредено по ръба на отвесна скалата, като лястовичи гнезда. По стените на църквите и килиите има врязани кирилски, староеврейски букви, както и рунически знаци и рисунки, такава смесица от различни писания не е много разпространена и много интересна. Надписите не са формални или част от украсата на помещенията, правени са от монасите и описват общо чоловечески терзания, като например смъртта.
Това, което е разчетено от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет е:
„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“
„В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон…“.
Предполага се, че това са двата най-стари старобългарски надписа, изсечени върху стени на кирилица на Балканите датирани (към 921г. сл. Хр.).
Благодарение на изминалото време и недоброжелатели всичко е в много лошо състояние. Хубавото е, че мястото не е реставрирано и не е подробно проучено, та не се знае, може да има още изненади. Като цяло изглежда нашите предци също са имали афинитет към графитите.
Още една добра новина е, че предстои възстановяване и реставрирането на манастира като туристически обект. Това включва премахване на стълбището пред манастира, което няма нищо общо със средновековния обект и направата на по автентичен подход. Също така се очаква премахване на дървени конструкция поставена в църквата като лична самодейност на съвременни духовници, превърнали това място в касичка за парички (по времето на разцвет на манастира иконостасите не са били изобретени още). Проекта търпи закъснение заради епидемиологичната обстановка в момента, но се надявам съвсем скоро възстановяването да стартира.
Местоположението на надписите официално не се афишира, защото повечето са на достъпни места и лесно могат да се унищожат от недоброжелатели или поради липсата на елементарна култура. Но ги има, мога да потвърдя от първо лице.
Имайте пред, че църквата не е отворена за свободен достъп и за да я посетите трябва предварително да си запазите час, за да дойде служител от местните туристически обекти или да попитате кмета на селото дали ще се смели над вашата изтерзана туристическа душа и да Ви даде ключа за портата.
Посетете Крепченския манастир тук няма да бъде трудно да се отдадете на мисли, за ‘Живота, вселената и всичко останало‘.
georgige 