RSS

Архив по месеци: юни 2020

Рудник цар Асен

Докато сме на темата за откритите рудници (наскоро посетихме рудник Кремиковци), решихме да посетим открит рудник за медна руда намиращ се до село цар Асен. След като се поразрови човек се оказва оказа, че по нашите земи има не една дупка от човешка дейност, места излъчващи красота и разруха (наистина странната комбинация).

Рудник цар Асен се намира между Пазарджик и Панагюрище, в местност известна с медните си залежи. Тази мина не прави изключение, тук се е добивала медна руда по открит способ някъде от края на седемдесетте години на двадесети век. След стабилна 20 годишна експлоатация е затворена през 2000 година, не ми стана ясна причината, дали поради изчерпване на рудата или поради нерентабилна експлоатация. От тогава изоставената вече мина се е пълна до половината с вода, а медта оцветява водата в невероятни цветове, които привличат фотографчета и туристи, както лампите привличат всякакви бръмбазъци и пеперуди.

С изключение на последните няколко километра пътят до рудника не е лош и можете да стигнете до самата дупка. Няма табела забраняваща влизането или нещо друго, но има фургон за охрана, който в нашия случай беше празен. Веднага след това се открива страхотна гледка на целия рудник с всичките му цветове и аполитичен вид. Голяма част от туристите спират тук снимат се и си заминават. Ние предпочетохме да слезем до водата, става бързичко, въпреки, че на пръв поглед изглежда, че ще отнеме време. Както казах не знам дали е забранено, но според мен не представлява непосредствена опасност, стига да не сте решили да поплувате. Езерото е мъртво, в него няма живот. В него живее само цялата менделеева таблица и може да послужи за химични опити с учебна цел. Даже парцалите тиня, които се образуват на плитките места имат странен цвят. Тук снимките стават невероятни, което прави рудник цар Асен все по популярно място привличащо туристи.

Ако и Вие се решите да слезете до водата, ще получите различен ъгъл на снимане, още яки снимки за социалните медии и още приятелска завист, колко одухотворен живот водите и колко много ъндърграунд забележителности знаете. Мината не се ползва повече от 20 години и въпреки това растителност почти няма, което допълва лунния пейзаж наоколо. Пътят надолу е лесен, колкото повече приближавате повърхността толкова повече се усеща неприятна миризма на нещо средно между застояла вода, минерална вода и на ръжда. Това, че водата е замърсена не е шега, само се чудя как подпочвените води не са замърсени и кладенците на съседното село, както и река луда Яна, която е съвсем близо. А може би са. Нивото на водата в мината продължава да се покачва и един ден, ще запълни цялата фуния на мината. Опасността за замърсяване ще се увеличава с течение на времето.

В непосредствена близост до откритата медна мина цар Асен се забелязват постройки, може би някаква администрация свързана с мината или стол за хранене на работниците. Сградите са доста големички и разбити до неузнаваемост, все едно сме били във война.

Огромните количества пръст изкопани от Рудник цар Асен са натрупани до мината. Така се е оформил един хълм и ако решите да се изкачите на него, ще се открият много красиви гледки, както към мината, така и към цялата околност. Ние бяхме свидетели на пейзаж като от картина, поля с узряло жито, хълмовете в далечината подмамват с обещание за хлад и спокойствие, река скрила се в неравностите на земята и обградени от горичка.

Рудника не е действащ, но от някъде продължават да пристигат камиони с пръст, може да я карат от някой съседен рудник, кой знае. Просто профучават с пълна газ, вдигат прахоляк поне колкото за една пустинна буря и за кратко закриват цялата гледка. Прави впечатление, че навсякъде са инсталирани маркучи с вода, за поливане на новите насипи. Водата се просмуква в пръста и намира път надолу, като оформя течащи вади. Част от хълма е изкуствено залесен с акация, станала дом на всякакъв живот. Не действащият меден рудник цар Асен е една непретенциозна, не толкова популярна, не толкова обичайна забележителност в която ако инвестирате един след обед, няма да останете разочаровани.

П.П. И докато се разхождам из тези мини и камънаци, няма как да не се сетя за орките от Властелина на пръстените, как от алчност разкопали дълбините на земята и си намерили ‘майстора’ :-).

Видео предоставено от Иван Горанов:

 

 
Вашият коментар

Публикувано от на 21 юни, 2020 в Пътуване

 

Етикети: , , ,

Мина Кремиковци

Кремиковци – място изпълнено с митове и легенди, по известни дори от легендата на прословутата потентност на българина, която хич не ни помага да се увеличи народонаселението в наши дни. Кремиковци – няма начин корена на тази дума да не е идва от камък. Изначално това е име на село, после става име на рудник до селото, но най-известното може би е име на металургичен комбинат гордост за едни и проклятие за други. Не съм чул да има туристически обиколки в не работещия металургичен комбинат, ако имаше бих се записал с най-голямо любопитство. Но за сметка на това посещението на рудника става без усилие. Лично аз искам до посетя Рудник Кремиковци от момента, когато разбрах, че има такова нещо. На това място, години по късно, Ахат заснемат клип на емблематичната песен ‚Черната овца‘.

Мненията за мястото са толкова поляризирани и политизирани, че не знам дали може повече. За Рудник Кремиковци и двете страни на монетата, както аз ги виждам:

Ези – село Кремиковци едно от многото села, които са скътани на южния склон на Стара планина, гори, чист въздух, прекрасни гледки и многовековна история. От1978 е квартал на София.

Пак Ези – Тук се намира Кремиковския манастир – Свети Георги Победоносец. Според мен стенописите в църквата са от величината на тези от Боянската църква, въпреки, че като количество са по малко. Построен по време на Второто българско царство по управлението на цар Иван Александър и разрушен по време на турското нашествие. Построен отново 100 години по късно от местен управник, в памет на двете си деца. От това време са старата църква и стенописите. Обновяван и пристрояван многократно. Стенописите са изключително ценни и правят църквата уникална.

Тура  – По време на втората световна война църква е ползвана за конюшня на Съветската армия. През петдесетте години на 20-и век в помещенията на манастира са настанени военни, които остават там в продължение на осемнадесет години.

Ези – Тук през 1953 година е открито най-голямото желязно рудно находище в България. Твърди се, че запасите му са големи, около 250 мил. тона със съдържание 30,2% на желязо. Рудата е разположена на малка дълбочина, което позволява добиването и по открит способ.

Тура – Тук през 1953 година е открито най-голямото желязнорудно находище в България.  Има легенди, че изследването на находището е направено тенденциозно и пробите са взети главно от един регион (с над 60% съдържание на желязо в рудата), за да покажат по голямо съдържание на желязо и да защитят рентабилността на проекта. Присъствал съм на лекция по материалознание в Техническия университет София, в която се спомена, че създаването на рудника не е плод на грешка или манипулация, а още от самото начало целта е била да се използва собствен ресурс, които се добива сравнително лесно (по открит способ).

Ези – Не знам това по кое време е било и дали числата са верни. На мен ми изглеждат като да са:

  • Близо 2% дял от Брутния Вътрешен Продукт;
  • 30% от товарните превози на БДЖ са били от или за Кремиковци;
  • 70% от товаропотоците на пристанище Бургас са били и от Кремиковци АД;
  • 90% от товаропотоците на пристанище Лом са били и от Кремиковци АД;
  • 18% от приходите на Националната електрическа компания.

Тура – Заради Кремиковското железнорудно находище е взето решение за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ през 1956 година. Още в началото има съмнение за целесъобразността на проекта на това място. Строителството на комбината започва през 1960 година и в хода на изграждането първоначално планирания капацитет е увеличен, въпреки, че не е имало такава необходимост. От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет.

Тура – след многократна приватизация и некоректно управление към средата на 2008 г. предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност. На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрян е коксохимическия завод, работата му не може да бъде възобновена.

Ези – Завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в Софийско поле.

Тура – Според последния доклад на ЕК от мониторинга главните причини за неуспеха на дружеството в постигането на жизнеспособност са липсата на капитал за инвестиции в модернизация и липсата на оборотен капитал..

Тура – през 1960г. в нивята около село Кремиковци са влезли първите багери, булдозери, камиони. Довчерашните селяни, стават металурзи. Софийското поле е налегнато от тежък смог и земеделската продукция съдържа пълен набор от тежки метали. Най-близките къщи са на 150 м. от рудника. Сега си представете, какъв шум и прах се е вдигал, когато място е било действащо. Да живееш до мината сигурно се е паднало на хора с лоша карма, предназначено за изкупуване на грехове от предишни животи.

Тура – Рудата от находището е с ниска стойност на желязо. Налага се внос на скъпа суровина, висококачествена желязна руда.

Ези – в условията на планова икономика държавата дотира производството и осигурява препитание на десетки хиляди работници.

Ези – Днес столичния квартал Кремиковци диша свеж старопланински въздух.

Тура – Рудника е огромен и  се намира на по малко от 150м. последните къщи на квартала и опасността от образуването на свлачище е реална.

Тура – Всеки може да види големите тераси от които за извличали руда. И до днес трудно изниква растителност на това място.

Ези – В находище „Кремиковци“ продължава да има неизвлечени полезни изкопаеми и метали, за огромна сума пари.

Ези – Вече няма да има кой да ползва огромни количества вода от язовир Искър, както през 1994 г.

Ези – Ликвидация на рудник и комбинат Кремиковци е доказателство, че българската икономика може и без него.

В днешно време рудник Кремиковци може да бъде посетен без особени усилия. Огромните му размери си личат, въпреки покачващото се ниво на водата. Мястото потиска до смирение и те кара да се чувстваш дребен и незначителен. Разрухата е навсякъде, това мястото е пристрастяващо магнетично.

Въпреки всичко, за хора, който обичат родината си, поне средно интелигентни са и имат креативност на над нивото на индийски телевизионен сериал, един толкова известен паметник, символ на една друга отминала и не толкова отминала епоха, може да му бъде измислено приложение. Би могло дефекта да бъде превърнат е ефект. Да се организират туристически групи за комбинирано посещение, мината, комбината и манастира. За хард феновете може да се добави и съседната уранова мина Бухово –  произвела уран за първия съветски ядрен реактор (могат да се вкарат гръмки имена като Българския Чернобил). Впрочем, мината и преработващата фабрика са били действащи до 1992г. Мястото може и трябва да се култивира, например в гора. Най-малкото една каравана да предлага кебапчета и студена кремиковска бира собствена марка – напр. Хвост. Може да позволят, на заклетите рибари да проверят дали рибите от водоема случайно не светят. За съжаление сме скопени от към идеи и организация, не от потенциал или липсата на пари.

В очакване на новия живот за кв. Кремиковци да се случи, заповядайте да посетите мястото.

Източници:
https://bg.wikipedia.org/
http://www.bulgariamonasteries.com/kremikovski_manastir.html
http://wikimapia.org/
http://geografia.kabinata.com/03.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/
https://vestnikstroitel.bg/
http://www.vestnikataka.bg/

 
1 коментар

Публикувано от на 4 юни, 2020 в Пътуване

 

Етикети: