Докато сме на темата за откритите рудници (наскоро посетихме рудник Кремиковци), решихме да посетим открит рудник за медна руда намиращ се до село цар Асен. След като се поразрови човек се оказва оказа, че по нашите земи има не една дупка от човешка дейност, места излъчващи красота и разруха (наистина странната комбинация).
Рудник цар Асен се намира между Пазарджик и Панагюрище, в местност известна с медните си залежи. Тази мина не прави изключение, тук се е добивала медна руда по открит способ някъде от края на седемдесетте години на двадесети век. След стабилна 20 годишна експлоатация е затворена през 2000 година, не ми стана ясна причината, дали поради изчерпване на рудата или поради нерентабилна експлоатация. От тогава изоставената вече мина се е пълна до половината с вода, а медта оцветява водата в невероятни цветове, които привличат фотографчета и туристи, както лампите привличат всякакви бръмбазъци и пеперуди.
С изключение на последните няколко километра пътят до рудника не е лош и можете да стигнете до самата дупка. Няма табела забраняваща влизането или нещо друго, но има фургон за охрана, който в нашия случай беше празен. Веднага след това се открива страхотна гледка на целия рудник с всичките му цветове и аполитичен вид. Голяма част от туристите спират тук снимат се и си заминават. Ние предпочетохме да слезем до водата, става бързичко, въпреки, че на пръв поглед изглежда, че ще отнеме време. Както казах не знам дали е забранено, но според мен не представлява непосредствена опасност, стига да не сте решили да поплувате. Езерото е мъртво, в него няма живот. В него живее само цялата менделеева таблица и може да послужи за химични опити с учебна цел. Даже парцалите тиня, които се образуват на плитките места имат странен цвят. Тук снимките стават невероятни, което прави рудник цар Асен все по популярно място привличащо туристи.
Ако и Вие се решите да слезете до водата, ще получите различен ъгъл на снимане, още яки снимки за социалните медии и още приятелска завист, колко одухотворен живот водите и колко много ъндърграунд забележителности знаете. Мината не се ползва повече от 20 години и въпреки това растителност почти няма, което допълва лунния пейзаж наоколо. Пътят надолу е лесен, колкото повече приближавате повърхността толкова повече се усеща неприятна миризма на нещо средно между застояла вода, минерална вода и на ръжда. Това, че водата е замърсена не е шега, само се чудя как подпочвените води не са замърсени и кладенците на съседното село, както и река луда Яна, която е съвсем близо. А може би са. Нивото на водата в мината продължава да се покачва и един ден, ще запълни цялата фуния на мината. Опасността за замърсяване ще се увеличава с течение на времето.
В непосредствена близост до откритата медна мина цар Асен се забелязват постройки, може би някаква администрация свързана с мината или стол за хранене на работниците. Сградите са доста големички и разбити до неузнаваемост, все едно сме били във война.
Огромните количества пръст изкопани от Рудник цар Асен са натрупани до мината. Така се е оформил един хълм и ако решите да се изкачите на него, ще се открият много красиви гледки, както към мината, така и към цялата околност. Ние бяхме свидетели на пейзаж като от картина, поля с узряло жито, хълмовете в далечината подмамват с обещание за хлад и спокойствие, река скрила се в неравностите на земята и обградени от горичка.
Рудника не е действащ, но от някъде продължават да пристигат камиони с пръст, може да я карат от някой съседен рудник, кой знае. Просто профучават с пълна газ, вдигат прахоляк поне колкото за една пустинна буря и за кратко закриват цялата гледка. Прави впечатление, че навсякъде са инсталирани маркучи с вода, за поливане на новите насипи. Водата се просмуква в пръста и намира път надолу, като оформя течащи вади. Част от хълма е изкуствено залесен с акация, станала дом на всякакъв живот. Не действащият меден рудник цар Асен е една непретенциозна, не толкова популярна, не толкова обичайна забележителност в която ако инвестирате един след обед, няма да останете разочаровани.
П.П. И докато се разхождам из тези мини и камънаци, няма как да не се сетя за орките от Властелина на пръстените, как от алчност разкопали дълбините на земята и си намерили ‘майстора’ :-).
Видео предоставено от Иван Горанов:
georgige 