Безплатно! Така започва представянето на днешната забележителност, пък дано привлече повече посетители.
Тракийско светилище на нимфите и Афродита Каснаково – различна, естествена и не толкова позната забележителност, въпреки, че е най-запазенoтo тракийскo светилищe на територията на България.
И както се пееше в една кавър версия на известна песен от недалечното минало‚ коя по дяволите е Алис?‘, можем да перифразираме коя е Афродита и кои са тези нимфи.
Та Афродита е богинята на любовта и красотата, а според по интересната легенда след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност падат в морето и се превръщат в пяна и от тази пяна се ражда Афродита – най-красивата от богините. Произхода е заимстван от по стари култури финикийската (Астарта), вавилонско-асирийската (Ищар) и египетска (Хатхор).
Нимфите са символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота, което идеално се съчетава с образа на Афродита, но за разлика от нея те са второстепенни женски божества. Сякаш женско божество може да бъде второстепенно. В българския фолклор се появяват като самодиви и хората са се отнасят със страхопочитание към тях.
Всичко това е намерило пристан в родопското село Каснаково. Сърцето на светилището е изкуствено оформена в скалите полукръгла площадка с вдълбани ниши каптиращи извори, един основен в центъра и два разположени симетрично в двата края. В наши дни водата, която извира от тук продължава да бъде бистра и студена, не случайно, някой я смятат за лековита. Мястото напомня на светилището в Комплекса около Мадарския конник, но тук всичко е много по запазено. Все още личат остатъци от облицовката от розов мрамор и украсата с меандрови орнаменти символизиращи безкрайността или слънцето, някой може галено да им казва свастики. Тракийското светилище на нимфите и Афродита включва още култови постройки с колонада, страноприемница, амфитеатър, баня, като в повечето случаи и тук са запазени само основите. Хубавото или лошото в зависимост от гледната точка е целия обект не е проучен изцяло.
За разлика от много други забележителности свързани с траките тук имаме и история, а не само догадки и спекулации. Намерен е надпис над централния извор, които осветлява човека облагородил това място. Надписа гласи: На добър част! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.
Теориите за основаването на паметника са две. Първата е, че Тит Флавий е бил тракиец изкарал тридесет годишна военна служба и на края получил земя и пари, достатъчни за да се издържа до края на дните си. Другата е, че това е благородник, от тракийски произход живял по тези земи.
Без значение коя от двете Ви харесва повече, факт е, че светилището е построено в края на II в. от човек с тракийски произход. Като през последния период на проучване на обекта е открита и вилата на Тит с обща площ от 250 кв. м. Мястото се отличавало с богатата си украса. Археолозите са открили стенописи, оцветена облицовка, мозайки по пода, като за съжаление вилата е била разрушена при някой от много бройните готски нашествия и до нас е останала малка част от блясъка ѝ. Всяко начало и край са условни понятия и тък сле разрушаването на светилището живота не е спирал. Почитането на това езическо светилище, чрез хората преминава и се осиновява от следващата доминираща религия, запазва се по някакъв начин поверията за свръхестествените лечебни свойства на водата сред християните. По време на християнизацията тук е бил изграден параклис на името на свети Спас, но днес от него не е останало нищо. Дори по време на турското владичество мястото било известно, като „Гяур бунар“ (тур. – кладенец на неверниците), което вероятно означава, че мястото е било почитано и през късното средновековие.
На много археологически обекти наблюдаваме едно и също, една религия заимства и надгражда вярванията в зависимост от местното население или местно население надграждат религията със своите вярвания, което си е някакъв ерес, но не само, че е логично, но и примерите за възприемане на окултните места от новата доминираща религия са многобройни (например Перперикон, местността на село Гела, Музеят на религиите в Стара Загора). Относно тракийско светилище на нимфите и Афродита прочетох една много интересна хипотеза която толкова ми хареса, че искам аз да бях се сетил, но все пак ще я цитирам дословно за да се предаде правилно [3. http://takeatour.arci-ngo.org/bg/products/sites/1]:
‘…Православен светец на име Спас обаче няма! Какво тогава празнуват жителите на Каснаково и на кого носят те своите дарове? Спасовден по традиция се отбелязва 40 дни след Великден и етимологията на думата „спасов“ не идва от името Спас, а от „спасение“. Тогава църквата отбелязва Възнесение Господне. 40 дни след като умира на кръста, Господ се възнася на небето или „спасява“. Най-интересното в случая е, че в седмицата след Спасовден е така наречената „русалска седмица“, за която вече писахме подробно в Роден Край. Това е езически обичай, който църквата така и не успява да премахне чак до началото на 20 век! Днес споменът за него пазят само някои фолклорни групи, които изпълняват обредите символично за забавление на публиката. По време на русалската седмица в миналото са се лекували болните от така наречената „русалска болест“ (вероятно става дума за хора с душевни разстройства). Смята се, че те са смутили самодивите, които за наказание са ги разболели. През русалската седмица обаче самодивите са благосклонни към хората и чрез най-различни ритуали хората са можели да се избавят от самодивската болест. Ето защо именно на Спасовден каснаковци са ходели на светилището на нимфите и Афродита с дарове! Не за да почитат някой си светец Спас, а за да измолят здраве и „спасение“ от нимфите/самодивите!‘
Яко нали!
Посетете мястото безплатно е, а със спестените пари може да си купите нещо от ръчно изработените сувенири, купи и чаши, както направихме ние.
Да подчертаем отново, тракийското светилище на нимфите и Афродита Каснаково най-добре запазеното тракийско светилище в България.
Източници:
3. http://takeatour.arci-ngo.org/bg/products/sites/1
georgige 