Искам да споделя едно прекрасно място, което ми хареса повече от колкото очаквах. Не защото е най-запазето, най-голямото или най-високото, а защото е природно красиво. Става дума за Калето при с. Кошница. Първото нещо, което прави впечатление е името – Кошница. Родопите е пълно със села с романтични имена като за детски ясли. Според уикипедия, пръв помощник, на всеки пишман блогър и производните му, името на селото произлиза от това, че селото се намира с подножието на планина и когато изгрее дъга над местността, някой е направил асоциацията с кошница и воала, така си е останало (а можеше да е дамаджана).
Та, за крепостта, тя се намира на конусовиден връх на 1006м. надморска височина. И както се знае, че светът не почва и не свършва с нас, така и това място е оценено подобаващо от други преди нас. Според археолозите мястото е ползвано през късния енеолит, бронзовата и желязната епоха, от траки и римляни. Ползвано е за скално светилище и в последствие превърнато в укрепление. Това е едно от многото укрепени места в околността, които са охранявали път през Родопите водещ до Беломорието и Константинопол. Интересното в случая е част от крепостите имат визуален контакт помежду си и са си разменяли сигнали. Няма как да не направя паралел с една от най-вълнуващите сцени от Властелина на пръстените, запалването на клади по върха на планината, за да се сигнализира нуждата от помощ.
Уникалното на тази крепост-укрепление, което аз не съм виждал на друго място, което ни най-малко не означава, че не съществува е подходът към крепостта, преминавало се е през проходна пещера. Археологическите проучвания са регистрирали два основни периода на функциониране, първия през 6в. и втория през 11-13в. Както в повечето крепости в България, не е останало много, но все пак достатъчно за да се добие някаква представа, като колкото по голямо е въображение толкова по добре. Крепости е малка на площ, като е поучено каквото е останало параклиси, крепостни стени боийна кула и всичко което прилича на подреден камънак. Дебелината крепостната стена е от доволните 1,70-1,80 м., на места запазена до 3м., като по запазените части са от северната и западната стена, почти 100 метра.
На най-високото място на крепостта се открива прекрасна гледка във всички посоки.
До крепостта се стига сравнително лесно, по изградена стръмна, но 15 минутна пътека. Има табелки, беседка и паркинг.
Освен известната и много красива пещера Ухловица, в непосредствена близост до крепостта с. Кошница, можете да посетите каньончето Горло. Много малко, но много различно от всичко което може би сте виждали. Интересни, цветове, форми разнообразие. Място пълно с контрасти, за пръв път през живота ми, ми се иска да бях с кану, а не пеш. Цветовете много напомнят на небезизвестната на всички каякари и пишман такива, река Тара.
georgige 